Всяка вечер излизам на терасата на апартамента си, за да се полюбувам на ауричната светлина на тополите, които растат близо до блока. Върховете им са на нивото на осмия етаж, затова лесно мога да видя полетата им. Зад тях е прекрасното тъмносиньо небе, което е идеален фон за разглеждане на аурата!

В началото очите ми се адаптират към тъмнината, и нищо не може да се види, но малко по-късно аз разфокусирам погледа си и изведнъж започвам да виждам големи бели облаци над дърветата, които представляват ефирното им поле (вж. фиг. 1).

Малко по-късно започвам да виждам и многоцветни лъчи над дърветата. Те са като полярно сияние и плавно се разтварят в тъмносиния фон на небето.

Аз не губя концентрация и продължавам да се взирам, след което започвам да виждам димообразни светлини. Това са енергийни канали, които водят към дървото. Те са насочени нагоре към звездното небе и плавно се разтварят в него. Всяко дърво е самодостатъчен елемент, свързан с Космоса.

Веднъж се връщах вкъщи след изморителен работен ден. Както си вървях по пътя, изведнъж спонтанно видях тънки бели линии на фона на небето. Вгледах се.

Оказа се, че дърветата не са „отшелници”! Всяко от тях е свързано с другите дървета чрез енергийна мрежа. Истинско братство на дърветата, нали? Някои от свързаните помежду си чрез енергийни нишки дървета бяха на разстояние от няколкостотин метра едно от друго. Истинска биологична безжична мрежа!

Изглежда, че древните хора са били прави, когато са смятали гората за одухотворено същество, към което трябва да се отнасяш с уважение и почит, защото от личния ми опит се вижда, че братството на дърветата е много чувствително към намесата на човека.

Вероятно, с помощта на енергийните си канали дърветата и растенията могат да си предават информация, затова болката на едно отсечено дърво може веднага се предаде на другите дървета от горското братство.